Как околната среда стреда ни влияе?

Когато оптимизирате всички ключови стълбове на здравето си: сън, хранене, оптимално храносмилане, достатъчно слънчева или червена светлина и все още има някакъв намек, че не сте възстановени на 100%, тогава се огледайте къде живеете, къде работите, какъв въздух дишате, какво е ЕМП около Вас.

Една болна сграда може да Ви препъне и даже да не разберете какъв е ефектът ѝ върху здравето Ви.

Реалността е, че ясна бариера, разделител между Вас и света, в който живеете, не съществува.

• Вдишваме кислород, използвайки го за извличане на енергия от храната.
• Ние дишаме, докосваме и поглъщаме трилиони микроби от въздуха всеки ден, засявайки чревния микробиом.

• Светлината и радиацията проникват на различни дълбочини в тялото, засягайки много биологични функции.
• Химикалите във въздуха се абсорбират през кожата и белите дробове – влияят върху хормоните, метаболизма и възпалението.

Всъщност ние сме тясно свързани със средата, в която живеем, работим, учим и нейното качество се отразява пряко на здравето ни. Преценката за това, колко здравословна е тя, се основава на няколко фактора: качеството на въздуха, качеството на ЕМП, качеството на светлината.

Качеството на въздуха се определя от натрупването на химикали и частици мухъл в сградите, както и от наличието на вредители (гризачи, инсекти и др.).

Вредните химикали могат да идват отвън (промишленост и пречиствателни станции) или отвътре (ново строителство, нови мебели, нови продукти, почистващи препарати). Мухълите и плесените се появяват и отделят вредни микотоксини при наличие на влага в помещенията. Гризачите обитават сгради, които са неправилно запечатани отвън – те намират вход през малки дупки или отвори, привлечени от топлината, аромата на храна и от влагата (и последващат мухъл) в сградите.

Какво общо има мухълът с щитовидната жлеза?

И така, каква е връзката между мухъла и щитовидната жлеза?

Мухълът е мощен, но често пренебрегван, стресов фактор, който е в състояние да наруши регулацията на имунната система, особено ако човек е генетично податлив. Когато имунната система и стомашно-чревният тракт са притиснати от патогени (като мухъл), това може да доведе до автоимунни нарушения.

Една от уликите, които ни подсказват за пагубното виляние на мухъла върху здравето на щитовидната жлеза, е влошаването в състоянието на човек след движение. В проучване от 2015 г., проведено върху 2232 души с тиреоидит на Хашимото, 20% съобщават, че здравето им се е влошило след движение, което вероятно показва ново излагане на мухъл или други токсини от околната среда. Ако човек е имуносупресиран, трябва много да внимаваме за наличие на токсична плесен около нас. Aspergillus – мухъл, често срещан в храната и вътрешната среда, е заплаха за здравето на щитовидната жлеза, особено за тези с имуносупресия. При приблизително 20% от хората с аспергилоза – състояние, при което плесента инфектира тъканите на тялото – Aspergillus се открива в щитовидната жлеза.
Мухълът нарушава имунната система, причинявайки състояние, известно като CIRS (Синдром на хроничен възпалителен отговор). Ето някои специфични механизми, чрез които излагането на мухъл може да доведе до заболяване на щитовидната жлеза: Нисък MSH и пропускливи черва.

Едно от нещата, до които може да доведе излагането на мухъл, е ниското производство на MSH (меланоцитстимулиращ хормон). Ниските нива на този хормон причиняват разширяване на тесните връзки в червата, което увеличава чревната пропускливост. Пропускливите черва могат да са причина за възникването на автоимунни състояния, като болестта на Хашимото или Грейвс. Важно е също да се отбележи, че ниският MSH може да доведе и до колонизиране на стафилококови бактерии в дълбоките носни проходи. Това състояние е известно като MARCoNS. Тази инфекция поражда токсини, които изострят възпалителния цикъл.

Микотоксините, отделяни от плесените, в същността си са невротоксини. Те могат да преминат кръвно-мозъчната бариера и да нарушат неврологичната функция. Това може да доведе до поява на нови алергии и чувствителност, което допълнително затормозява имунната система. Увеличаването на стреса върху имунната система и организма като цяло е предпоставка възникване на автоимунни състояния.

Щитовидната жлеза е чувствителна към съединения, които „разрушават“ здравата ендокринна функция. Това включва различни химикали и токсини: пестициди, бисфенол-А (BPA), фталати и забавители на горенето и много други. Органохлорните (OC) пестициди имат структура, която прилича на тази на Т3 и Т4. Следователно те могат да имитират активността на щитовидните хормони, което води до дисфункция на жлезата. При BPA и фталатите, изследванията са установили, че високите концентрации в урината на тези съединения водят до променени нива на Т3, Т4 и TSH.

Светлината като фактор от една болна сграда

Качеството на вътрешната светлина се превръща в бавно влошаваща се епидемия в съвременните сгради, най-вече поради глобалното изключване на осветлението с нажежаема жичка. На негово място светодиодите се наложиха в индустрията с подобрената си икономия на енергия и дълъг живот. За да се постигне подобна енергийна ефективност, при светодиодите е пренебрегната естествената „крива на излъчване на черно тяло“ – балансирания спектър на всички честоти, произведени от естествени източници на светлина (огън, слънце, вкл.крушки с нажежаема жичка). Вместо това светодиодите произвеждат спектър с ограничени пикове само на няколко избрани честоти.

Съвременното LED осветление обикновено е богато на сурови сини честоти – чудесно за енергийната ефективност, но вредно за очите, кожата, щитовидната жлеза и химията на мозъка. Вместо нежния баланс между подхранващите червени честоти и стимулиращите сини честоти, съвременните светодиоди са заменили червените честоти с допълнително синьо – като при това трептят безкрайно. Тези сини светлини са особено токсични вечер, тъй като блокират повишаването на мелатонина (хормона на съня) през нощта.

ЕМП /електро магнитни полета/ като фактор на околната ни среда

Цялата електроника, с която се обграждаме, също произвежда ЕМП, въпреки че те са от много различен вид. Вместо нежни и нискочестотни, тези електронни ЕМП в много случаи са с по-висока честота и интензивност, отколкото се срещат в природата.

Обичайната употреба на термина ЕМП изключва светлината и звука, и  обикновено се отнася само за три типа електромагнитно поле:

• Радиочестотни полета (безжични)
• Магнитни полета
• Електрически полета

Пълното избягване на тези неестествени полета не е необходимо за здравето-нито би било възможно. Вместо това простото намаляване на експозициите – със специален акцент върху избягването на често срещаните свръх експозиции – е най-важното.

И ако имате да разрешавате по-сериозни здравословни предизвикателства, направете крачка напред и намалете общата експозиция кардинално.

Източници:

pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/19913515/

pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/21939731/

pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/430949/

thyroidpharmacist.com/articles/mold-potential-trigger-hashimotos/