Защо към 45-55 години жените качват килограми масово и го приемат за нормално явление? 

Противно на общоприетото мнение, че напълняването в периода на перименопауза и в същинската менопауза е естествен процес, това не е така, но ни е насадено дотолкова, че е станало новата реалност и новото нормално. Но това изобщо не е естествен процес, а е явен знак на хормонален дисбаланс. Връзката е много проста, и съвършено логична. Ако в кръвните Ви изследвания нивата на естрадиол граничат с число близо до 0, нека това не Ви заблуждава, защото това не кореспондира с нивата на естрон в тъканите Ви. И когато вече собственото Ви производство на прогестерон спадне, естественият процес след това е естрогеновата доминантност. Има и още няколко преки връзки, следствие на некомпенсирана щитовидна жлеза, затормозен черен дроб и лоша инсулинова чувствителност на клетката и преобладаващ естроген на първо място. Кое е първо, кое второ, първо причина или следствие в случая не е най-важното, важното е, че това окръгляне не е нормално и не е естествен процес в никакъв случай, по който не е редно да се вземат адекватни и навременни мерки. 

Менопаузата не настъпва поради липса на естроген, както естрогенната фарма индустрия ни кара да вярваме. Спадът в скоростта на метаболизма с настъпването на стареенето води до спад в производството на прогестерон, което оставя естрогена без противодействие, което допълнително потиска метаболизма, стимулира хипофизата и насърчава стреса и стареенето. Невъзможността за циклично производство на прогестерон води до спиране на менструацията. Прогестеронът е хормонът, който липсва при менопаузата, а не естрогенът. Фармацевтичните синтетични прогестестини действат повече като естроген и причиняват рак.

Това са няколко цитата от  д-р Рей Пийт, които са точно по темата: 

“Естрогенът се увеличава със стареенето и характерните промени на стареенето – включително менопауза, непоносимост към глюкоза/инсулинова резистентност, автоимунна и възпалителна дисрегулация, респираторен спад, податливост към рак, втвърдяване на съединителната тъкан и забавени клетъчни реакции – са произведени от продължително излагане на естроген.” 

„Естрогенът може да се произвежда в толкова много различни тъкани, че няма състояние на дефицит, което някога да е било дефинирано фактически. Менопаузата е изтощение на нервите, които регулират хипофизата, причинено от прекомерно излагане на естроген. По този начин менопаузата е резултат от продължително излагане на естроген. В допълнение към естрогена, произвеждан от много различни тъкани, други естрогенни вещества и ксеноестрогени, които не се измерват, влошават състоянието на естрогенно доминиране. Те включват соеви продукти и други фито естрогени, всички ненаситени масла, синтетични естрогени в индустриално гледаното месото и пестицидите. “

„Много неща в нашата околна среда увеличават честотата на определени видове чернодробни заболявания. Черният дроб обработва неща, които се поглъщат или влизат в кръвния поток след вдишване или абсорбиране през кожата, така че в токсична среда е податлив на нараняване. Ако е лишен от добро хранене или адекватен хормон на щитовидната жлеза, той е особено чувствителен към токсини. Собственият естроген на тялото е бреме за черния дроб, което кара черния дроб на жените да бъде  по-бавен от този на мъжете при обработката на химикали от околната среда. Почти всеки вид токсин кара черния дроб да бъде по-малко ефективен при отделянето на други вещества, включително хормони. При недохранване, болест и стареене има тенденция по-високи нива на естроген да останат да циркулират в кръвта.“

„От 19-ти век някои хора твърдят, че стареенето е причинено от хормонален дефицит; например, симптомите на дефицит на щитовидната жлеза приличат на стареене. Естрогенната индустрия използва тази идея, за да създаде бизнеса с „хормонални заместители“. Някои хормони намаляват с възрастта, но други се увеличават. Всички неприятни последици от излишъка на естроген приличат на някои от етапите  на стареенето.“ 

„Оказва се, че значението на „излишък на естроген“ трябва да се тълкува във връзка с баланса на естрогена (и множеството фактори, които имитират ефектите на естрогена) с всички антиестрогенни фактори. Концентрирал съм се върху щитовидната жлеза, прогестерона и червената светлина като най-важните фактори, които предпазват от естроген, и всички те се оказват предпазващи срещу стрес, шок, йонизираща радиация, свободни радикали, липидна пероксидация, атрофия на тимуса, остеопороза, артрит, склеродермия, апоптотична клетъчна смърт и други проблеми, които са свързани с тъканна дегенерация или стареене.

Долните изследвания красноречиво доказват това, което твърдя в тази статия: 

J Clin Endocrinol Metab. 1996 април

Характеристика на репродуктивната хормонална динамика в перименопаузата.

Медикаментозната терапия за жени в перименопаузалния период е противоречива, отчасти поради различната степен на секреция на яйчникови хормони, характерна за този период от живота. За да разширим нашето разбиране за репродуктивната ендокринна среда на жени в перименопауза, ние изследвахме 6 жени, които карат велосипед, на възраст 47 години и повече, в продължение на 6 месеца с ежедневни събирания на първата сутрешна урина. Пет допълнителни по-възрастни жени в репродуктивна възраст (43-47 години) са изследвани с ежедневно вземане на проби от урина и серум за един менструален цикъл; техните данни за хормоните в урината бяха комбинирани с предишната група за сравнения на менструалния цикъл. Урината беше анализирана за LH, FSH, конюгати на естрон и прегнандиол глюкуронид и нормализирана за креатинин (Cr). Единадесет жени в средна продуктивна възраст (19-38 години) с нормален цикъл, 5 жени с добре дефинирана преждевременна яйчникова недостатъчност и 5 жени на възраст 54 години и повече, които са били поне 1 година след менопауза, са използвани за сравнение. Жените в перименопауза са имали по-кратки фоликуларни фази (11 +/- 2 дни срещу 14 +/- 1 дни; P = 0,031) и следователно по-кратки менструални цикли от контролите на средна продуктивна възраст. Екскрецията на FSH при жени в перименопауза е по-голяма от тази при по-млади жени (диапазон от средни стойности, 4-32 срещу 3-7 IU/g Cr; P = 0,0005). Секрецията на LH като цяло е по-висока от тази при по-млади нормални индивиди (обхват на средните стойности, 1,4-6,8 спрямо 1,1-4,2 IU/g Cr; P <0,026). Общата средна екскреция на конюгат на естрон е по-голяма при жени в перименопауза в сравнение с тази при по-млади жени [76,9 ng/mg Cr (диапазон, 13,1-135) срещу 40,7 ng/mg Cr (диапазон, 22,8-60,3); P = 0,023] и е сходно повишен както във фоликулната, така и в лутеалната фаза. Екскрецията на прегнандиол в лутеалната фаза е намалена при жени в перименопауза в сравнение с тази при по-млади нормални индивиди (диапазон за интегриран прегнандиол, 1,0-8,4 спрямо 1,6-12,7 микрограма/mg Cr/лутеална фаза; P = 0,015). В сравнение с жените в постменопауза, жените в перименопауза имат по-голяма обща екскреция на естрон (2,5-6,2 ng/mg Cr при жени в постменопауза; P = 0,02) и по-нисък среден FSH (диапазон от средни стойности за постменопауза, 24-85 IU/g Cr; P = 0,017 ) и LH (диапазон за постменопауза, 4,3-14,8 IU/g Cr; P = 0,041). В сравнение с жени с преждевременна менопауза, жените в перименопауза отново имат по-нисък FSH (диапазон от средни стойности за преждевременна менопауза, 36-82 IU/g Cr; P = 0,0022), по-нисък LH (диапазон от средни стойности за преждевременна менопауза, 5,5-23,8 IU/g Cr; P = 0,0092), гранични по-високи средни естронови конюгати (диапазон от средни стойности за преждевременна менопауза, 4-44 ng/mg Cr; P = 0,064) и много по-дълги периоди на яйчникова активност (един до два цикъла при жени в преждевременна менопауза срещу .три до шест цикъла при жени в перименопауза).Ние правим заключението, че променената функция на яйчниците в перименопаузата може да се наблюдава още на 43-годишна възраст и включва хиперестрогенизъм, хипергонадотропизъм и намалена екскреция на прогестерон в лутеалната фаза. Тези хормонални промени може да са отговорни за повишената гинекологична заболеваемост, която характеризира този период от живота.

Въпреки че обикновено смятаме яйчниците за основен източник на естроген, ензимът, който го произвежда, може да се намери във всички части на тялото. Изненадващо, при маймуните резус ароматазата в ръцете представлява много голяма част от производството на естроген. Мазнините и кожата са основни източници на естроген, особено при по-възрастните хора. 

J Clin Endocrinol Metab. 1985 септември

Мастна тъкан: стероиден резервоар и място на стероиден метаболизъм.

Концентрациите на полови стероиди и 17 активности на бета-хидрокси-стероид дехидрогеназа и ароматаза бяха определени в мастна тъкан, отстранена при операция или, за да се позволят сравнения на различни места, постмортално. С изключение на дехидроепиандростерон (DHEA) сулфат (DHEAS), съществува положителен градиент тъкан/плазма за всички изследвани стероиди (тестостерон, андростендион, DHEA, андростендиол, естрон и естрадиол), което предполага усвояване на андроген и синтез на естроген in situ. Концентрациите на андроген не варират в зависимост от мястото на произход на мастната тъкан, с изключение на това, че концентрацията на DHEAS е значително по-ниска в коремната подкожна и оменталната мазнина, отколкото в гърдите, перикарда или подкожно срамната мазнина. Концентрациите на тъканните андрогени корелират положително с техните плазмени концентрации, но концентрациите на естроген в тъканите и плазмата не корелират. Всички тъканни стероидни концентрации, с изключение на естрадиол при мъжете, намаляват с възрастта. Ароматазна активност [андростендион—естрон; средна максимална скорост, 7,4 +/- 3,7 (+/- SD) fmol естрон/mg протеин. h] не варира между половете или с мястото на произход на мастната тъкан. 17 активността на бета-хидроксистероид дехидрогеназата (естрадиол—естрон, средна максимална скорост 9,8 +/- 5,4 pmol/mg протеин. h) е по-висока в мазнините при жени, отколкото при мъжете, по-висока при жени в пременопауза, отколкото при жени в постменопауза, и по-висока при оментален, отколкото в sc мазнини. Неговата активност беше неконкурентно инхибирана in vitro от DHEA и DHEAS в концентрации, близки до физиологичните, и ензимната активност беше обратно пропорционална (P по-малко от 0,001) с тъканните концентрации на DHEA и DHEAS. Ние заключаваме, че мастната тъкан е важен резервоар на стероидни хормони, че е мястото на активната ароматаза и 17 бета-хидроксистероид дехидрогеназа и че тъканният DHEA(S) може да има модулиращ ефект върху производството на тъканен естроген.

Концентрации на полови хормони при жени след менопауза.

Плазмените концентрации на полови хормони (тестостерон, (T), андростендион (A), естрон (E1) и естрадиол (E2) са измерени при четиридесет жени след менопауза повече от 4 години след нормалната менопауза. Корелации между тези и възрастта, годините след менопаузата (YPM), степента на затлъстяване и мастната маса съответно са изследвани, както и E1 и E2 са положително корелирани (P по-малко от 0,01), но няма статистически значима корелация между A и. Концентрациите на половите хормони в тази група жени в постменопауза (повече от 4 години след менопауза) не показват никаква вариация в зависимост от възрастта, с възможно изключение на Е2 , който показва тенденция към намаляване в късната постменопауза в по-малка степен E2, както и съотношението E1/A, са корелирани значително със степента на затлъстяване или мастната маса, което предполага възможна роля на мастната тъкан в ароматизирането на андрогените. Нито съотношенията T/A, нито E2/E1 са корелирани с мастна маса, което предполага, че намаляването на 17 оксо-група не се случва в мастната тъкан. Съотношението E1/A беше значително по-високо от отчетения процент на преобразуване на A в E1. Това може да предполага съществуването на допълнителен прекурсор на плазма E1.

Мерки за коригиране на естрогеновата доминантност в перименопауза и менопауза : 

• Минимум 90 грама дневно животински протеини, за вегетарианците чрез допълване с яйца, ако консумират млечни, те да са нискомаслени, колаген и казеин, но за тях минимума важи в пълна сила. Диетичният дефицит на протеини затруднява работата на черния дроб и на щитовидната жлеза;
•  Щитовидни хормони, сушена жлеза, биоидентичен прогестерон : всяко спрямо нужните Ви индивидуални дози, универсална схема няма, тествайте, записвайте си, усетете тялото си с коя доза се чувства най-добре;
•  Абсолютен отказ от ХЗТ, която се предписва щедро на всяка дама вече с уж затихващи полови хормони. ХЗТ не предотвратява сърдечни заболявания или деменция, но повишава риска от рак на гърдата, сърдечни заболявания, инсулт и инфаркт на жлъчния мехур.” Около една трета от жените след менопауза използват ХЗТ. Този брой е важен в светлината на широко рекламираното проучване на Инициативата за здравето на жените, което беше спряно преди завършването си поради по-висок процент на смъртност в групата на синтетичен естроген-прогестин (ХЗТ).“  д-р Гари Нул;
• Ограничете повечето ксеноестрогени на които сте изложени;
• Рестрикция на PUFA в менюто Ви, това са възпалителни мазнини, не Ви трябват;
• Редовни изхождания, под редовни визирам между 1 и 3 пъти дневно за да се намали естрогенната рециркулация от червата;
• Поддържайте ендотоксините в червата си ниски, чрез ежедневна салата от моркови, бамбук, каскара, активен въглен, всичко, което държи ендотоксина нисък е добре дошло и за нивата на серотонина в червата Ви, респективно в мозъка Ви;
• Движете се, без извинения и без оправдания. Тренирайте разумно, предимно с тежести и дълги разходки, всичко, което Ви оставя без дъх и на ръба на изтощението не е добре, но всичко, което Ви носи енергия и мускулна маса е добре. Колкото по-висока е мускулната Ви маса, толкова по-добра е инсулиновата Ви чувствителност;
• В храната си имайте достатъчно източници на : калций, магнезий, калий, витамин А, цинк, мед, витамин Ц, натрий;
• Ограничете мускулното месо и яйчните белтъци и протеин на прах, високото съдържание на триптофан в тях вдига серотонина Ви, още стрес. Тогава,  когато ядете такива протеини допълвайте с глицин;
• Дамите с все още редовен цикъл, трябва да целят високи нива на прогестерон след овулация;
• Гледайте нивото си на вит.А лабораторно поне 2 пъти годишно, ако то е ниско, суплементирайте или яжте храни с достатъчно съдържание в тях на вит. А;
• Щитовидната Ви жлеза е Вашият трети яйчник,  тя също пряко участва в производството на полови хормони, дръжте я на оптимални нива, така или иначе тя забавя действието си и сама с годините. Няма ли достатъчно щитовидни хормони, холестерол и вит. А няма и прогестерон. Няма ли прогестерон= естрогенова доминантност и напълняване;
• Дефицитът на прогестерон в пред и в менопауза твърде често води до повишен кортизол и повишен серотонин= напълняване, особено в областта на корема, ханша и бедрата;
• Дефицитът на жлъчни соли е много рядко разглеждан проблем, но е такъв с огромна важност.Производството на жлъчни соли намалява по същият начин, по който намалява и производството на стероиди с годините.  Достатъчно количество жлъчни соли е есенциално важно за елиминацията на естроген през червата, като същата тази елиминация е подготвена от един добре функциониращ черен дроб, връзката е пряка. Едно токсично черво влияе отрицателно на този процес/ глюкорнидация/, ако глюкороновата киселина се отстрани от естрогена, това води до обратно връщане на естрогена в организма. Тук идва връзката с точката за редовно изхождане. Освен тази връзка, мудната Ви жлъчка има отношение и към инсулиновата Ви чувствителност;

Тази цялата статия за мен има огромен смисъл, надявам се и за Вас,  когато вземем  предвид дисфункциите, свързани с менопаузата, като повишен риск от остеопороза, инсулт, сърдечни заболявания и рак на гърдата и матката, които са силно свързани с излишъка на естроген и затова никой и дума не обелва. Нито гинеколози, нито ендокринолози, никой. Иначе съветите са щедри: хранете се по-малко, движете се повече, пийте си ХЗТ и това е нормално в менопауза да се качват килограми. Не, не е нормално. Нормално е само, когато са налице всички хормонални проблеми, които описах. И жените почват да търсят магически решения : липосукция, Оземпик, излишни процедури, гладуване, претрениране.  Реално прогестеронът и една добре работеща  щитовидна жлеза със сигурност предпазват от тези състояния. Изглежда, че медицинската общност няма особен интерес да прокламира превенция срещу затлъстяването по време на пред и менопаузата. А наднорменото тегло само по себе си е едно състемно възпаление, а системното възпаление води до хронични заболявания и не е редно да се счита за задължително в тази възраст.