Биохимия на живота

Оптимални хормони и дълголетие

Избрани статии от д-р Реймънд Пийт

Ако се вярва на официалната история, едно от най-големите постижения на 20-и век е откриването на ДНК/РНК от Уотсън-Крийк и формулираната от тях „централна догма“ в биологията. Тази догма гласи, че биологичната информация в един организъм тече само в посока от ДНК към РНК и че генетиката на организма, наследена от родителите, изцяло определя неговата съдба. Влиянието на околната среда върху всеки отделен индивид в рамките на неговия живот е без значение, тъй като единствената промяна в структурата на един организъм може да настъпи само вследствие на генетични мутации. Тези мутации се материализират по случаен път и в периоди от порядъка на десетки хиляди години.С други думи, физиологичната съдба на всеки човек е предопределена в момента на зачеване и всякакво влияние на околната среда, както и индивидуалните решения, които този човек взима всеки ден относно храна, начин на живот, социална среда и т.н., не са нищо повече от „козметични промени“, които не изменят основния физиологичен път/съдба и развитието на този човек.

Тази догма властва вече над 70 години не само върху така наречената алопатична медицина (официалната медицинска практика в повечето страни), но и върху много други аспекти от човешкия живот като икономика, политика, социална структура и дори индивидуални човешки отношения. Тази догма може се обобщи с мантрата, че животът е лотария, която някои хора (тези, родени с „добри“ гени) печелят, а други (тези, родени с „лоши“ гени) губят и че резултатът от тази лотария по никакъв начин не може да бъде променен в рамките на един човешки живот. Съответно, печелившите от тази лотария са един вид „богоизбрани“ и родени да бъдат лидери, да властват над другите, да бъдат богати, здрави, успешни и харесвани. Екстремната форма на тази догма е позната като „социален дарвинизъм“ и е в основата на фашистката идеология, довела до Втората Световна Война (ВСВ).

Повечето хора смятат, че след края на ВСВ тези идеи за „богоизбраност“ и евгеника малко или много замират и вече не са на мода. Световните събития в последните няколко години обаче ясно показват, че това не е така и че фашизмът в политиката се завръща. Но по-сериозният проблем е, че в други сфери на човешкия живот (например точните науки, биологията, икономиката, социологията и др.), не само, че тези идеи не се загърбват след края на ВСВ, а се развиват активно и в момента дори доминират много научни дисциплини, като най-яркият пример е медицината.

Според модерната алопатична медицина, която се практикува в България, а и в повечето страни по света, вашето здраве е лотария, базирана на гени. Съоветно това, дали ще се разболеете и от какво, не зависи от околната среда и качеството на живот, което държавата осигурява на своите поданици. С други думи, според медицината, дори властимащите да направят така, че животът на хората да бъде скотски, беден, смазващ и безмислен, това няма да повлияе негативно на тяхното здраве. Нещо повече, тези хора дори ще бъдат обвинявани за собственото си нещастие с обяснението, че вината си е тяхна, защото просто не са спечелили лотарията на живота и е напълно нормално да страдат и да властват върху тях „богоизбрани“ държавници, мутри и т.н. Според същата логика, опитите за подобряване на качеството на живот и околната среда по никакъв начин няма да ви помогнат да избегнете бъдещо заболяване, защото то е „закодирано във вашите гени“, които носите цял живот и както се казва, „човек от съдбата си не може да избяга“. И още едно заключение на базата на тази логика е, че когато развиете хронично заболяване, например диабет, хипертония или рак, каквито и усилия да полагате, за да промените неща като хранене, начин на живот, социална среда, хранителни добавки и т.н., те няма да повлияят на протичането на болестта, тъй като не могат да променят лошите ви гени, довели до нея. И тъй като медицината и до ден днешен, въпреки почти век усилия в тази посока, не е намерила кои гени са отговорни за кои болести, така наречени „лекуващи лекарства“ за повечето хронични болести няма. Има само медикаменти за контрол на симптомите, тъй като причината за тези болести е „неизвестна“, но медицината настоява, че един ден ще я открие във формата на „лоши“ гени. И така, благодарение на генетиката, модерният човек е докаран до състояние на „заучена безмощност“ (и дори нихилизъм) – термин, който медицината не признава, въпреки че е доказан като процес във всички научни изследвания досега, включително и с хора. Медицината предпочита термина „депресия“, като, разбира се, твърди, че това психично разстройство също е на генетична основа. Струва си да се подчертае отново, че тази заучена безмощност цари не само относно здравето на един човек, но и спрямо икономическите, политическите и социалните аспекти на неговия живот, защото теорията на социалния дарвинизъм доминира тези аспекти на живота вече повече от век.

Има ли изход от тази трагична и отчайваща ситуация? Разбира се! Огромното мнозинство хора не знаят, че паралелно с развитието на генетиката и социалния дарвинизъм, много учени по света развиват диаметрално противоположни идеи, които са базирани на философията на Аристотел и неговия предшественик Хераклит. С други думи – идеи, основани на динамиката и потока на енергията, а не на статична информация, закодирана перманентно в гените. Струва си да се подчертае, че тази философия на статизъм е базирана на философията на Платон и древните гърци са водели ожесточени спорове (и дори войни) относно това, коя теория е по-вярна – тази на постоянната промяна и поток на енергия (Хераклит – „всичко тече“) или тази на статизма и идеалните форми (Платон), чиито модерно превъплъщение са гените. Но повечето хора не знаят за тези антични спорове, а и за съвременните спорове и разработки, опровергаващи социалния дарвинизъм, също не ни се съобщава – няма как, не е удобно за „богоизбраните“. Вече над век сме роби (в буквалния и преносен смисъл) на теории в науката (и особено медицината), които са от Платонически произход и няма как да се отрече, че състоянието на човешката раса неумолимо се влошава. Затова е редно да се търсят алтернативи, а такива има не малко. Както споменах по-горе, тези алтернативи не само съществуват, но и са развивани от много известни учени, доста от които са носители на Нобелови награди, въпреки революционните си възгледи. Някои от тези учени са Linus Pauling, Hans Selye, Otto von Warburg, Albert Szent-Gyorgyi, Ilya Mechnikov, Kary Mullis, Luc Montagnier и други. Така че, тези идеи не са налудничавите измишльотини на някой неизвестен аматьор. Повечето от тези светила в науката работят върху много специфични аспекти на човешката биология и нямат съществена приемственост в работата си. С други думи, въпреки че техните идеи са революционни, в публичното пространство липсва (без съмнение, нарочно) синтез на техните идеи и обобщението им в единна, кохерентна теория на човешкото здраве и живот. Без такъв синтез, откритията на тези учени са обречени да останат на заден план – не само, защото са много специфични и технически трудни за осмисляне, но и защото болшинството от хората не разбира практическата им полза.

За щастие, през 1936 г. в Америка се ражда една, според мен, велика личност с името Реймънд Пийт, познат още като Рей Пийт. Този човек успява да обедини идеите на великите научни умове, споменати по-горе и да синтезира точно такава кохерентна теория за човешкото здраве и живот – а именно, централната роля на метаболизма и биоенергетиката в абсолютно всички болести и дори в процеса на стареене. Тази кохерентна теория е диаметрално противоположна на „централната догма“, доминираща модерната алопатична медицина. Тя категорично отхвърля твърденията, че повечето хронични болести са на генетична основа и представя сериозни доказателства, уличаващи фактори като лошо хранене, хроничен стрес, токсини в околната среда, йонизираща (рентген) и нейонизираща (мобилни телефони, телевизори, компютри, WiFi рутери и т.н.) радиация,  и изкуствено създаденото състояние на заучена безпомощност като основни причини за всяка болест, както хронична, така и остра. И също както генетиката и „централната догма“ афектират дълбоко сфери от живота извън науката, така и метаболитната теория на здравето и живота води до фрапиращи заключения и последствия в тези сфери. И именно: (1) не съществува реална физическа граница между един организъм и неговата околна среда, те са единно цяло; (2) поради причина (1), всички здравословни, икономически, социални и други проблеми на един организъм са по дефиниция и проблем на/с околната среда, в която живее един организъм; (3) потокът на енергия, създаден от окисляването на храната, която ядем, е първоизточник не само на нашето здраве, но и на нашия живот; (4) инхибирането на потока на тази енергия е в основата на всички болести, стареенето и физическия край на един организъм; (5) ускоряването на потока на енергия може тотално да излекува почти всяка болест, а не само да контролира симптомите, както прави модерната алопатична медицина.

Лесно е да се види дори от хора, които не се занимават с медицина или биохимия, че от биоенергетична гледна точка, модерното общество живее в ужасяващо патологична среда, която неизменно води до болести и измиране на хората в нея. А именно, модерното общество (базирано на идеи, взаимствани от генетиката и социалния дарвинизъм) гарантира храни с изключително ниско качество (но в изобилно количество!), хроничен стрес, перманентно облъчане с всякакъв вид радиация, токсични лекарствени средства и хранителни добавки, зомбираща образователна система, експлоатационна икономическа система, безизходна политическа система и дегенерирала социална система. Всеки аспект от живота, който води до намаляане на потока на енергия и на метаболизма, е по дефиниция патологичен. От друга страна, всеки аспект от живота, който води до ускоряване на метаболизма и повишаване на потока/синтеза на енергия е благотворен както за човека, така и за околната среда (а те са едно и също!).

Идеите на д-р Пийт са като лъч светлина в този „джендем“, в който всички, за съжаление, се намираме в момента. Благодарение на неговите публикации имаме необходимото знание не само да предотвратим и излекуваме повечето болести по света (за много от които, впрочем, медицината твърди, че са „нелечими“), но и радикално да променим социалната, икономическа и политическа среда, в която живеем. Не са необходими нито скъпоплатени експерти, нито някаква дълбока мисъл. Една от сентенциите на д-р Пийт е „усети, мисли, действай“ и според метаболитната теория, когато човек е в добро здраве в резултат на бърз окислителен метаболизъм, той би бил способен интуитивно да прозре идеите дори на Нобелови лауреати, и да извърши велики дела и радикални промени (в себе си и света) в името на доброто на човечеството. Живеем пак в разделни времена и вярвам, че идеите на д-р Пийт за адаптивност, творчество, промяна и човечност ще помогнат на много хора да излязат от „джендема“. Дълбоки благодарности на моя учител д-р Пийт за това, че чрез идеите и публикациите си дава шанс на всеки човек да се пребори с умишлено въведената заучена безпомощност, да живее пълноценен живот и да промени себе си и света към по-добро.

 

 

ОТКАЗ ОТ МЕДИЦИНСКА ОТГОВОРНОСТ

Информацията, съдържаща се в тази книга, се предоставя само и единствено като информационен ресурс и не отхвърля личната отговорност на читателя за неговото собствено здраве и безопасност. Препоръчва се да потърсите индивидуално съобразени насоки от Вашия лекар или други медицински специалисти. Издателите не носят отговорност за наранявания и вреди, причинени в резултат от прочитането и прилагането на информацията, поместена в настоящата книга.

Представете си следната картинка – трябва да се явите на решаващ „изпит“ по раздел от висшата математика (например), за който нямате на разположение учебници. Влизате в група, посветена именно на този раздел и започвате да четете написаното там. Поради липса на дисциплина, мотивация, организация и прочее, не четете и не се образовате. Изпитът наближава. И притиснати от срокове и паника, решавате да пишете в групата – „Хора, приятели, моля, помогнете ми!“

Да, в групата има експерти, но как те ще успеят за 15 минути да ви разкажат и обяснят всичко, което са изучавали в продължение на години?
Да, ще ви поведат с насоки, ще се включат други, но може ли една дискусия с десетина коментара да замести сериозното изучаване на доста широкообхватен научен раздел?
Да, някои от тях може да се опитат да ви обяснят нещо дребно, като за тройка един вид, но могат ли да се явят на „изпита“ вместо вас?
Много от вас са завършили висше образование. Така ли се готвихте за дипломиране? Отивате да молите някой да ви отдели ценно време и да ви преподаде основни неща за минути, с надежда, че ще вземете дипломата си с 3- ?
А след това, с какви знания ще се занимавате с професията си?
А ако от този изпит зависи животът ви?
А ако вече сте се явявали на него и сте били късани може би неколкократно, какъв е смисълът да продължавате да се явявате, без да учите, надявайки се на помощ отстрани?
А ако този изпит се отнася до собственото ви здраве и съществуване?

Двойкаджиите ги оставят да повтарят и в един момент отпадат.
Не е казано, че всички могат да са отличници. Това се нарича и естествен подбор. А природата е жестока и справедлива – оцеляват само най-приспособените.

Биохимия на живота

Оптимални хормони и дълголетие

Избрани статии от д-р Реймънд Пийт